Германия обяви война на България!

 Светлината смело издигна деня и изпод щедро разпръснатите лъчи заизскачаха асфалта, паветата, колите, от трептящите сенки – храстите и дърветата, а после доста ясно блесна планината, а заедно и с нея всичките блокове които ти пречат да се почувстваш като „на курорт”.

Проф. Чирков погледна от леглото, през отворения прозорец, и в този момент го удари силна струя пролетен вятър, ухаещ на горски цветя. Леко замаян напипа с крака топлите чехли и се заклатушка към банята , за да пристъпи към сутрешния си тоалет. Пътьом отвори входната врата и взе от земята ”сутрешния вестник” – „24 часа”. Нещо не му даваше мира, въртеше му се на върха на езика, но му беше адски трудно да го определи, колкото и да прехвърляше мисли.

На вън от планината се чуваше слабо жужене, не…, по-скоро трополене…, абе нещо досущ като домашен шум по коледа, само дето идваше от планината и си беше април – пролет от всякъде.

По същото време, на север, в самия център на града, в парка „Заимов” също се случваха необичайни неща. Но за това малко по-късно.

На запад от парка, на „Московска”, в общината цареше приповдигнато оживление. Днес трябваше да стартира новата европейска програма: „Кинти за смет”.

Бойко Борисов потри ръце и също погледна през прозореца от работния си кабинет:

 -Един, два, три, ето го й четвъртия брониран камион, пълен с пари. Добра работа ще свърши тази европейска програма. Днес ще открием първия предавателен пункт, след месец, втори-трети, а по-късно и в други градове… Камъкът си тежи на мястото! Човек, като се обърне към корените си, винаги намира стабилна почва под краката. Добре че ми хрумна да осъвременим старата българска приказка „Сливи за смет”, сега ще даваме „кинти”- за кило боклук и хората ще се избиват да събират и носят сами боклуците си…:

почеса с показалец носа си е се усмихна из „под мустак”.

Имаше доволния, но уморен  вид на човек, борил се три дни и три нощи с единствения и последен останал на земята дракон.

Сянка на объркване и тревожност премина през лицето му. Един ден психоаналитикът му щеше да изкопчи от него прозрението, че е разколебан в собствената си кауза. И, че всъщност битката е приключила с реми и двамата бойци са напуснали бойното поле с уважение, подарявайки си – както живота, така  и тежестта в сърцето: топка от самотата и отговорност – кръста, който носят „единствените и последните”. От тука нататък, ще трябва да живее с дара на  осенилата го мъдрост, че излъчването на победител от „вечната борба” ще наруши равновесието в природата и светът ще стане по-самотно и скучно място за живеене.

В градинката отсреща, на пейка, стояха момче и момиче, на видима възраст около 10, които с бясна скорост се надпреварваха да разопаковат бонбони, поглъщаха ги, тъпчейки уста, и пълнеха пазарски чанти с обелените хартийки.

  „Деца”, помисли си Бойко Борисов,”как ще им излезе сметката?”

Но видимо се зарадва, че програмата не само работи, но и стимулира потреблението.

Две циганета подскочиха високо, надпреварва йки се да грабнат лист хартия и найлоново пликче, издигнати от вятъра. Чукнаха глави без да искат, след което се задърпаха на кълбо пред паметника на вечния огън.

Леля Минка, от съседната кооперация, четкаше с дълга метла улейчетата между жълтите павета и тъпчеше, боклуци и черна прах, в чувал за строителни отпадъци. Преди дни, други лелички, от „Чистотата”, правеха почти същото, само дето, след като напълнеха лопатите си с боклук и пепел,  ги изсипваха в тревата. Струваше им се практично.

„Колко бързо се променят хората”, каза си бате Бойко, „трябват само подходящи стимули. И всичко това още преди да е стартирала програмата с пълна сила, ефект има…, и само от рекламите за нея.”

В интерес за хрониките, от месец насам, всички медии разясняваха, на дълго и широко, с подробности, в какво се състои и как работи новата европейска програма – „Кинти за смет ”.

В денят преди старта, Бареков и Коритаров, след като в продължение на седмици дърпаха „чергата” ту към едната, ту към другата телевизия, заровиха томахавките, и в името на здравето и живота на Бойко Борисов се съгласиха на компромис. Сутрешните блокове на БиТиВи и Нова, изградиха теле-мост към студиото на Милен Цветков, където на неутрална територия и в реално време, дуаените в изкуството на разпита, подложиха кмета на тройно блиц-интервю. На което той издържа с лекота. „Ей този бате Бойко, от къде се взе, какъв късмет!” : си мислеха развълнуваните зрители и подгряваха до червено телефоните…

В онзи паметен ден, пенсионери и пенсионерки, със спретнати прически и добре изтупани от нафталина костюми, тропаха чепици по алеите на парка „Заимов”, грабнали в ръце по едно-две внучета, кой – колкото има. Внучетата, пък от своя страна, бъркаха в джобове пълни с жълъди и слънчогледово семе, пълнеха шепи , приклякваха и подканяха кой – катерички, кой – гълъби, от всички – по много. Красива пролетна гледка. В случай че се изморяха, спокойно можеха да поседнат на чистите тротоари без да изцапат светлите си панталони, беше неестествено чисто.

Заедно с шумоленето на вятъра в листата на дърветата, се носеше симфонична музика „Четирите сезона” , идваща от края на парка, където квартет от музикалната гимназия, пръскаха надалеч омаята и лекотата на Вивалди.

Там някъде, една поляна, беше оградена, и посред тревата, на монтирани за целта рампи, тунелчета и дървени съоръжения, подскачаха кучета. Стопаните бъбреха на изящни пейки, на чиито табелки бяха гравирани имената на дарителите. Хвърляха по едно око на палавите любимци и стискаха кесийки в юмрук, в случай че последните си позволят да се облекчат на посред поляната.

От време навреме, някое дете зазяпваше в захлас коня на патрулиращите с усмивка полицаи, които нямаше нужда да събират глоби, а просто следяха за доброто настроение на посетителите на парка.

Богдана Карадочева премина покрай театър „София”, тананикайки си „Дано, дано, дано”.

Всички се държаха прекалено естествено за създалата се сложна и неочаквана обстановка.

 Да се ненадяваш колко бързо човек свиква на хубавото и му се струва съвсем естествено да тъне в лукс и хармония.

Така сме си ние българите. Попиташ ли случайна извадка от минувачи българи: „ Какъв сте били в предния си живот?”. Няма да получиш голямо разнообразие от отговори. Всички са били принцове и принцеси, крале и кралици, тук – таме за цвят някоя придворна дама или свиреп воин, а останалите шамани и жрици.

Това обясняваше спокойствието, с което хората приемаха новия ден.

Нещо повече, някъде вътре в тях, цялото им същество се изпълваше с увереност че това им се полага.Най-вече очакваха, Бойко Борисов, най – сетне, да се вземе в ръце и да им даде заслуженото…

Всъщност в онзи паметен ден той точно това и направи.

Колелото на историята се е завъртя с бясна скорост, също както 3D изображението на планетата земя в Google Earth и кликването на мишката осигури поглед отгоре, в достатъчно увеличение, тъкмо на разгърнатия вестник на проф. Чирков.

На първо четене, доктора, прегледа снимките поместени във вестника и заглавията на статиите към тях:

Нови паркинги подсигуряват двойно повече място за паркиране.

Изобилие от катерички, в паркове и градинки, радва столичани.

Конна полиция бди денонощно над спокойствието и комфорта на столичани.

Блатата на „Южния Парк” се превърнаха в езера с плуващи патици и лебеди.

Широки булеварди,с безупречни настилки, облекчават трафика в София.

 Доктора потърка очи. Чувството, че нищо не е в ред се засили и започна да доминира над всички звуци като дразнещ пиезометричен сигнал. Учудването беше толкова голямо, че така и не забеляза че всъщност текста във вестника беше набран на немски език. И че приликите между България и Германия са многобройни в сравнение с разликите.

Почувства се като жертва на пропаганда от сектата: „Европейска общност – живот по мед и масло”. В същият този паметен ден проф. Чирков , човек свободен в решенията си, трябваше да поеме по пътя си в избраната посока . Беше си купил еднопосочен билет.

Тепърва трябваше да осмисля всичко което се случваше…

А случваше ли се нещо с него или нелепо беше попаднал в паралелна фантастична реалност?

Може би ще се наложи да се събуди отново…

Дали?

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, поне за сега!

~ от kordela на март 20, 2008.