Преди думите

ДУМИ…,

които се множат,

които изпълват всичко,

които не променят нищо,

и които са всичко.

Думи за себе си.

Думи в себе си.

Думи без дълбочина и сила.

Думи досадни,

болезнени,

безсмислени,

думи вълнуващи,

възбуждащи,

вдъхновяващи.

Думи за спасение:“ПОЖАР”, “ПОМОЩ”, “ХЕЙ…”

Думи за връзка с другия,

с непознатия,

с копнения,

с необходимия…

Думи заливащи ни с чужди светове.

Неразбираеми.

Правещи ни неразбираеми един за друг,

невъзможни за любов,

невъзможни от любов,

която всеки миг умира или се ражда в ДУМИ…

ДУМИ – ГРАНИЦИ…

Когато ги виждаме като гилотини.

Когато ги поставяме като гилотини.

Когато не знаем, че ги създаваме като гилотини…

Пространството за решения е океан.

Думи-Връзка-Копнеж и Смелост…

Вкопчваме се в надеждата:границите да са повече от сламки, когато се давим.

ДУМИ – ПРОЗРЕНИЯ…

Някаква артикулирана в универсалния знаков код реалност,която внезапно дава ключа към разбирането на заобикалящия ни хаос.

ДУМИ…ВРЪЗКИ…ПРОЗРЕНИЯ…

Нахлуват и разгръщат простор и светлина…

Преодоляват стените.

Стените в нас самите.

Нас самите.

Потапят ни в дълбок мир и свобода…

Тогава границите,

ограниченията,

заблудите,

които самите думи,

самият език поставят,

стават преодолими.

И свободата е разбирането за тяхната преодолимост.

За това, че светлината –ЛЮБОВ помита всяка острота и болка, която поставят думи без-любов.

Можем ли да бъдем преди думите?

Нужно ли е да бъдем преди думите,за да бъдем невинни и себе си?  

~ от kordela на март 23, 2008.