под сянката на дима
На свечеряване, денят се изтъркулва и започва да се къпе в непретенциозното спокойствие на здрача.
Сядам до огъня да сгрея ръце,
да помечтая,
да се опитам да си спомня,
както и да забравя.
Сгушвам се под сянката на дима, загледана в океана пред мен, който изчезвайки поглъща всичко.
Духне ли силен вятър дима влиза в очите,
щипе и люти.
Друг път е тихо и сянката е като черта, копие в сърцето на, скупчилите се във вселена, земя и звезди.
Там съм гола,
и на показ,
и свободна,
и застрашена,
а също и защитена
и се чувствам вечно-жива.
Като в ласка – топло, настръхващо и сигурно – несигурно.
Под сянката и миризмите на уюта,
на любовта,
на изгубеното
и на спечеленото,
на мястото където мога да се намеря и определя,
да се кръстя и да възкръсвам.
Вашият коментар